Повей Балкански
Здравейте,
Казвам се Николай Димитров и съм роден през 1977 година в София. Пòвей Балкански е псевдонимът, който използвам в заниманията си с художествена литература. Знам, че звучи странно, дори смешно, но това е най-доброто, което успях да сътворя. (Сега вече знаете какво да очаквате и от произведенията ми!)
По образование съм компютърен инженер и се занимавам с разработка на софтуер. Все още не съм стигнал до онзи етап от творческата си кариера, в който да мога да си позволя да не работя на осемчасов работен ден, а само да си стоя вкъщи пред белия лист. Може би причината за това, е че с литература се занимавам рядко. Пиша само когато съм в настроение, а интересите ми са основно в областта на научната фантастика и фентъзи приключенията. Старая се да свеждам до минимум социалната ангажираност на произведенията си. Не знам до колко успявам.
Други мои хобита са излетите в планината и гледането на филми. Последното със сигурност има голямо влияние върху писането ми и е още една причина, поради която ми е трудно да се самоопределя като „писател“.
Начинът, по който се променя съвременното общество, е толкова буреносен, че ми е трудно да определя какво всъщност прави един човек професионален писател и каква е ролята му за човечеството. Сигурен съм, че има хора, които са изписали толкова много текст под формата на „мъдри“ коментари в социалните мрежи, че лесно биха засрамили всички класически автори от отминали епохи. Надявам се, че в тази ненормална динамика няма да изгубим разума си за сметка на изкуствения интелект и телата си за сметка на новите технологии, чиято единствена цел е да направят живота ни „по-лесен“.
Харесвам консервативната мисъл (в определени граници, разбира се), затова се старая да пиша просто и достъпно, но без това да прави текстовете ми повърхностни.
Искам да кажа, че това, което пиша, не е съвършено и никога няма да бъде, независимо колко се старая. Също така нямам претенции да бъда морален стожер в обществото, не желая да определям бъдещи тенденции за развитие или да правя дълбока дисекция на човешката душа, която да доведе професионалните критици до оргазъм.
Причината, поради която сядам да пиша, е, че изпадам в еуфория, когато създавам вселени, които не съществуват, и приключения, които разтърсват живота на героите ми.
Не съм женен и нямам деца (знам, че това все още е важно в реалния свят, затова го споменавам, не защото се хваля или оплаквам).
Тъй като не знам какво друго да кажа за себе си, ще завърша с едно стихотворение, което написах в началото на 2003 година и мисля, че прекрасно ме описва:
